Манастир Свети Кирик

16.10.2015 at 11:56

За манастира има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино (Западните Родопи) през 17 в. В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ също е възстановен в близост до новия. През 1810 г. двата манастира са опожарени и разрушени от кърджалии.

Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930 г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 1920-те и 1930-те години в “Св. св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „Свети Кирик“.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983 г. и приключва през 1987 г. На 25 септември 1985 г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

До 2010 г. е функционирал като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.[2]

След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, съдът връща на 4 ноември 2010 г. манастира на Църквата като законен собственик. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 хил. лв разходи. Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата.